Ще се радваме тук да споделите своят личен спомен, анекдот, разказ или история за Венци Станев.
Часът е 9:11 на 22.02.2021г.
Присъствам на опрекативката на новата ми работа- все още неуверена и плаха. Хвърлила съм се в най-студените води, а все още знам, че част от мен е дете. Обсъждаме- сгради, актове, продажби, проекти, големи имена... Сърцето ми се свива, защото тепърва са започнали да изскачат трудностите. Трудното идва, когато наистина започваш да учиш.. Нещо в мен трепери, не знам дали ще се спъна; ще се огъна ли?
В ръцете си държа тефтер с твърди златни корици. В него има от старателно подредени букви до драсканици в изблици на отчаяние. Стискам го за кураж. Изведнъж забелязвам, че на тефтера е изписано "СУ "Цар Симеон Велики" Видин". Сякаш нещо извисено, незнайно откъде се е взело, подреди буквите в силует. Стотици пъти съм гледала надписа, но чак сега той придоби смисъл.
Образът на г-н Станев изниква ярко в съзнанието ми. Спомням си как той ме караше да се гордея със себе си и постиженията ми. Колко искрено ми пожелаваше успех. И колко много постигна самия той. Въпросите ме връхлетяха- "Нима на него не му е било трудно?", "Нима не го е било старх?", "Дали и той не се е съмнявал, дали е бил винаги уверен?", "Не е ли имал пречки по пътя си?"
И се обнадеждих.
Аз съм една от неговите ученички. Всеки път, когато ми е пожелавал успех, той ме е готвел за тези моменти. Щом той е могъл да бъде смел и да поеме рисковете, значи и аз мога. Все пак съм от Царското училище...
Присъствам на опрекативката на новата ми работа- все още неуверена и плаха. Хвърлила съм се в най-студените води, а все още знам, че част от мен е дете. Обсъждаме- сгради, актове, продажби, проекти, големи имена... Сърцето ми се свива, защото тепърва са започнали да изскачат трудностите. Трудното идва, когато наистина започваш да учиш.. Нещо в мен трепери, не знам дали ще се спъна; ще се огъна ли?
В ръцете си държа тефтер с твърди златни корици. В него има от старателно подредени букви до драсканици в изблици на отчаяние. Стискам го за кураж. Изведнъж забелязвам, че на тефтера е изписано "СУ "Цар Симеон Велики" Видин". Сякаш нещо извисено, незнайно откъде се е взело, подреди буквите в силует. Стотици пъти съм гледала надписа, но чак сега той придоби смисъл.
Образът на г-н Станев изниква ярко в съзнанието ми. Спомням си как той ме караше да се гордея със себе си и постиженията ми. Колко искрено ми пожелаваше успех. И колко много постигна самия той. Въпросите ме връхлетяха- "Нима на него не му е било трудно?", "Нима не го е било старх?", "Дали и той не се е съмнявал, дали е бил винаги уверен?", "Не е ли имал пречки по пътя си?"
И се обнадеждих.
Аз съм една от неговите ученички. Всеки път, когато ми е пожелавал успех, той ме е готвел за тези моменти. Щом той е могъл да бъде смел и да поеме рисковете, значи и аз мога. Все пак съм от Царското училище...