Мечтите

Голямата мечта на Венци Станев бе нашият град, град “пълен със стойностни и горди хора, с история, култура и традиции да заеме мястото, което му се полага” – да бъде място с добра болница, добри училища и нови идеи, които да дадат на хората надежда и възможност да преследват достойно своите планове и мечти.

За тази си голяма мечта, той залагаше най-вече на своите хиляди деца – неговите ученици, които “И знаят, и могат, и показват знания и постигат успехи, със самочувствие. Те просто имат нужда от добра среда, в която да се развиват, от нужното уважение, нужното признание – и ще се реализират и ще връщат със себе си все повече добри неща”.

Всяко едно от децата на нашия край бе негова надежда, негова малка мечта, за един по-добър свят и един прекрасен Видин.


Мечтите не умират. Те заспиват
и се събуждат късно през нощта,
преследват ни, във сенките се скриват,
а после се прокрадват във съня…
Мечтите не изчезват. Те са тука…
Настигат ни в забързания ден,
а вечер на вратата тихо чукат
и чакат да ги пуснем… И да спрем
да се преструваме, че нямаме надежди,
и нямаме копнежи, не болим…
През делника мечтите ни превеждат,
а после ни оставят пак сами…
Във стаята, във тишината, в мрака,
заключени зад четири стени…
Мечтите тук са. Винаги ще чакат.
Да се събудим, да ги сбъднем с теб. Нали?

Мечтите не умират (Таня Симеонова)